Изложбата Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“

Изложбата „ Сандро – княз Александър декор Батенберг. Една европейска орис “ бе  представена в Народното събрание по покана на ръководителя му Росен Желязков.

В навечерието на Съединението той откри същата експозиция в Двореца и тогава  предложения уредниците от фондацията на Антонина Стоянова – „ Ценности “ да създадат съпричастни към ориста на първия български държател и депутатите.

29-те табла с непоказвани фотоси и незнайни обстоятелства от живота на Сандро, както са го наричали околните му, са предоставени от немската фондация „ Хайлигенберг – Югенхайм “. Неин петчленен екип в продължение на три години е издирвал материалите. А в България от фондация „ Ценности “ ги показва със съдействието на Столична община.

Чрез QR код на всяко табло текстовете могат да бъдат прочетени на немски и на британски.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков акцентира значимостта на фотосите в изложбата, които по думите му са образното удостоверение на историческата непреходност. В наши дни имаме все по-голяма потребност от тези образни документи, които основават спомагателна страст и хвърлят светлина върху единствения държател, чийто гроб и пантеон е на територията на България, означи той.

Александър декор Батенберг е определен за български княз един ден след приемането на Търновската конституция и с цялостно единогласие от Великото национално заседание, напомни ръководителят на Народното събрание. Макар и единствено 22-годишен той към този момент е записал своето име в българската историческа летопис като поручик в Руско-турската освободителна война в дивизията на ген. Йосиф Гурко, уточни Росен Желязков.

Председателят на Народното събрание добави, че през седемте години ръководство на княз Александър декор Батенберг като монарх се случват разнородни исторически събития в комплицирана вътрешнополитическа и дипломатическа конюнктура. Той ще остане като последния български държател, главнокомандващ, който персонално взе участие в борба -  тази край Сливница, само че и като монарха, който с увереност и политически умения пази по решителен метод Съединението, сподели Росен Желязков.

Във вдъхновяваща пламенна тирада президентът на Република България (1997 – 2002 г.) Петър Стоянов съобщи: Председателят Желязков показа една доста точна картина, връщайки ни към едно от най-романтичните времена в българската история - възкачването на Батенберг на българския трон. И както споделяше обичаната ми учителка по история от 25-о главно учебно заведение, да се запитаме какви са изводите от всичко казано преди малко.

И на мене ми се желае да кажа няколко думи тъкмо върху туй. Защото от сутринта, мислейки по какъв начин да конструирам днешната си тирада пред вас, аз от ден на ден се увещавам каква дълбока прилика има сред това време и това време. Ако щете и поради отсъствието на народните представители на днешния ден.

Една прилика, която не знам дали би трябвало да подухва повече тъга или примирие. Защото пък въпреки това някой ще рече: да, де, но там, където в парламентите има постоянно единодушие, значи това са тоталитарни страни. Това е съгласно нашето непретенциозно схващане за демокрацията и спирам дотук.

Княз Александър Батенберг е като че ли останал малко настрана както от погледа на историците, само че и на цялото наше общество. Всички знаят кой е княз Александър Батенберг, само че доста малко се замислят каква е неговата роля в българската политика.

Ролята му е и спорна: суспендирането на Конституцията и назначението на двама съветски генерали да ръководят страната. Проблемът не е единствено в нарушаването на предходния принцип на ръководство. Проблемът е, че  за първи път се насочва директна покана към една непозната страна, в тази ситуация Русия, да се намеси във вътрешните работи на България.

Това е казус, който през годините ще има все по-голямо и то все по-негативно въздействие за нашата страна, и това е първата прилика, която аз върша с днешното време.

Разбира се, това деяние на Александър Батенберг многократно се компенсира от неговите дейности по време на Съединението. Неговото държание по време на Съединението е героично.

Представете си един княз, който е определен за княз на България от Великите сили по предложение на Русия, и той би трябвало да е правилен на Русия. Той е племенник на императрица Мария, която виждате зад мене. Той би трябвало да има дипломатически връзки с Германия, с Австро-Унгария и би трябвало да се преценява с турския султан. Защото даже Княжеството още не е самостоятелна страна. Става чак през 1908 година. И това е човек на 22 години!

В живота на всеки цар, княз, политик има доста възходи и падения. Историята съвсем в никакъв случай не ги отбелязва. Има обаче един или два исторически момента, които в случай че царят, князът, политикът успее да овладее, той влиза в историята. Този миг за княз Батенберг е Съединението.

Два дни преди Съединението представителят на Революционния комитет Димитър Ризов от Пловдив отива при него и го сюрпризира, а той е на учения в Шумен. И му споделя: след два дни подвигаме Съединението, без значение дали си склонен или не.

Той би трябвало да вземе съдбоносно решение. Да ви показва каква е обстановката към оня миг: Обявяване на Съединението значи съвсем автоматизирано оповестяване на война на Османската империя.

Всъщност посредством Съединението се откъсва една от стопански най-развитите елементи на европейска Турция. Това значи да ни се разсърдят и Сърбия, и Гърция, за които разширението на България значи един доста мощен съперник.

Да напомним, че държавното управление в София отпред с Петко Каравелов счита, че моментът не е комфортен. Каравелов праща повеля до харамиите в Пловдив: „ Кажете на ония в Пловдив да си натиснат парцалите “. Точно това съставлява един лист хартия, в случай че би трябвало да имаме вяра на Симеон Радев. В самия Пловдив, където ръководи Народната партия,  там са също родолюбиви българи като Иван Евстатиев Гешов, Константин Величков, Иван Вазов, Михаил Маджаров, те също се чудят какво да вършат.

В един миг Константин Величков, и това би трябвало да остане в историята, прави предложение: те, формалната власт в Пловдив, да разгласи Съединението. Решението е обаче първо да отидат до Руското посолство и да се посъветват. Съветът оттова е: Не. Ние сме срещу Съединението. Така те пропущат историческата опция да се запишат в българската история.

На този декор го прави един 26-годишен юноша, който на всичкото отгоре  не е родом българин. Той афишира Съединението в Пловдив и с това остава вечно в българската история, и това подпечатва неговия противоположен билет към родното му място.

Събитията имат още едно значение: за първи път обръщат девственото политическо схващане. До този миг Великите сили са наши неприятели. Ние имаме единствено един другар и това е Русия. Русия обаче е срещу Съединението. След Съединението тя отзовава всички свои офицери от българската войска.

За първи път в българското национално схващане се появява въпросът имаме ли ние други национални ползи, които са разнообразни от тези на Русия? По-будните българи незабавно дават отговор Да!

До огромна степен роля в това самоосъзнаване има княз Александър Батенберг. И той отново е отпред на войската в Сръбско-Българската война. Двете събития Съединението и Сръбско-Българската война изрично би трябвало да се учат дружно.

Без успеха в Сръбско-Българската война никой не знае дали въобще щяхме да имаме Съединение.

Победата при Сливница и Гургулят подпечата българското Съединение. По този метод Александър I подпечата своя билет за връщане в родния му дом.

И въпреки всичко дано да си напомним за какво и най-обикновеният българин от най-отдалечените селски колиби е гледал с трогване и с същинска обич Александър Батенберг? Защото той персонализира възродената българска държавност. Млад, хубавец, спомнете си известния роман на Иван Вазов „ Дядо Йоцо гледа “

Дядо Йоцо, който е ослепял в Освободителната война, и не може да види какво значи свободна България. Когато в затънтеното селце се връща единственият боец, и той пипа копчетата, униформата, фуражката, целува сабята и вика: Значи е нашата армия! Имаме наши бойци, имаме наши капитани. Имаме и наш княз. Е, щом имаме и наш княз, усетих свободата на България. Анджък и на нас в този момент ни трябват  очи!

Анджък, и на нас в този момент ни трябват очи, с цел да вършим аналогии с тези сантиментални и доста трагични интервали от историята на България.

Още един път ви благодаря, приключи Петър Стоянов.

На откриването участваха още ръководителят на Народното събрание и някогашен длъжностен министър-председател проф. Огнян Герджиков, ръководителят на Народното събрание Никола Минчев, народни представители, представителите на фондация „ Хайлигенберг – Югенхайм “ доктор Зигрун Комати и Олаф Кюн, експертът по епохата на Батенберг и ръководител на журито на Националния исторически конкурс, провеждан от фондация „ Ценности “ – проф. Веселин Янчев, ръководителят на плана „ Сандро “ от българска страна Слава Иванова, Милена Димитрова от екипа на вицепрезидента и доста други.